Клипа е страхотен, жесток, уникален - реален !!!
Не зная колко от вас са били в това положение, но направо го изживях...

Много са силни момчетата, нямам търпение за албума !

12 пъти го слушах....блестящ албум.
Но по-късно ще пиша песен за песен... не искам да си остава рецензия тип 'пордения хубав албум'

Абе с какви уши слушате?
БОЗАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
Delete-и в коша

Баси разбирача!
Ходи си слушай Аврил на телефона и не си затормозявай мозъчето с А7х, прекалено сложни са за теб!

Бойче, по спокойно Не може всеки да усеща нещата по този начин

Аз най-накрая се престраших да слушам първите два албума днес...
Тоя дето преди ми каза че не си струват бих му строшил главата с бутилка фалшиво уиски !!!


И специален поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=Lb_BUCPtBJo

Боби
Поздрав 1
Поздрав 2

Всички сме единодушни, че албума е страшно добър, така че...
Започвам с песента “Fiction”
Тази така особенна и различна песен, изптъкваща сред останалите...
Fiction е било нещо като прякор, който Джими сам си е дал.
Първоначалното име на песента е било "Death" и е била последната, която Джими е написал за новия албум, а и като цяло...
След както я е показал на другите от групата е казал „ Ето, това е последната песен за този албум”. Три дни след това умира...

***Avenged Sevenfold - Fiction***

Now I think I understand
How this world can overcome a man.
Like a friend we saw it through
In the end I gave my life for you.

Gave you all I had to give
Found a place for me to rest my head.
While I may be hard to find
Heard there's peace just on the other side.

Not that I could
Nor that I would
Let it burn
Under my skin,
Let it burn.

Left this life to set me free
Took a piece of you inside of me.
All this hurt can finally fade
Promise me you'll never feel afraid.

Not the I could
Nor that I would
Let it burn
Under my skin
Let it burn

I hope its worth it, here on the highway, yeah
I know you'll find your own way when I'm not with you

So tell everybody, the ones who walk beside me, yeah
I hope you'll find your own way when I'm not with you tonight

I hope its worth it, whats left behind me, yeah
I know you'll find your own way when I'm not with you

So tell everybody, the ones who walk beside me, yeah
I know you'll find your own way when I'm not with you tonight
**********************************************

Това е точно послание към групата, след смъртта му...
Песента е уникална...любима ми е... не знам какво друго мога да кажа...

Avenged Sevenfold - 2010 - Nightmare
По ирония на съдбата след ревюто за новия бисер на Bullet пиша за новият бисер на Avenged Sevenfold. Втората толкова млада, толкова обещаваща и толкова любима група, която харесвам точно защото са млади, нахъсани и перфектни музиканти. За съжаление пътят на A7X не е толкова розов колкото на Bullet. На 28-и Декември миналата година, като предвестник на тази черна година за рок музиката, ни напусна Jimmy "The Rev" Sullivan, познат за много като барабаниста на Avenged. За съжаление The Rev беше нещо повече от прост тъпанджия в групата и бъдещето им беше изключително неясно. За щастие на феновете групата се прероди и записа един от албумите на годината. А Джими е заместен от един наистина велик барабанист - Марк Портньой.
Както и групата казва неведнъж този албум е записан в името на Джими, като едно последно сбогом и признание за труда му.

Продължението на:
http://soregashi.blogspot.com/2010/07/a ... tmare.html


Там съм си казал всичко, уж, но наистина албума е невероятен

Концертът днес ще се излъчва през Facebook, Myspace и Ustream, ама някой може ли да каже кога почва? Българско време?

Та относно последния албум...


A7X - Nightmare'2010


Интродукция:
Интерес покрай тази банда винаги е имало, а след едноименния албум през 2007г със сигурност се е засилил и дори удвоил или утроил. Предполагам, че копнежа на хората да чуят настоящия албум е станал още по-голям по време на Коледните празници през 2009г, когато в дома си, мъртъв е намерен барабаниста на бандата Джеймс Съливан. Като по-голямата част от бандите, които са загубили член, четирите момчета решават да продължат, а зад барабаните застава небезизвестния Майк Портноу(Dream Theater). Тогава очакванията ми за отличен албум се сринаха с 3(от 10) точки, но все пак нямах търпение. Предполагах, че албумът ще се състои от няколко бързи класически(за А7Х парчета) + няколко много тъжни балади(досещате се защо) и нещо прогресарско, заради наличието на ударника. Освен това датата за излизане на албума беше в самото начало на Август...месец, който не предвещава напълно тъжен албум. За щастие в България, Nightmare се появи по пазарите с перфектния си артуърк 31.08.2010г, един от най-мрачните дни това лято...


Музиката:
Никога не съм очаквал(с оглед на фактите, че нито една банда,която съм слушал, загубила член не е правила подобно нещо), че абсолютно целия албум ще е дотолкова затънал в мрак! Незнам дали песните са били писани преди или след трагичния инцидент, но смятам, че по-голямата част са се пръкнали през 2010г. Първите 5 композиции са класическите за бандата хеви метал парчета, бързи, мелодични, със сола, толкова добри, че в цялата дискография на Slayer не мога да открия едно по-добро .В част от рифовете се разпознава влиянието на Metallica, но колкото и познато да звучат тези песни, те са пълни със скръб, депресия и отчаяние, наистина на бързи обороти. Buried Alive се откроява с най-подтискащите китари и сола от тези по-бързи песни(и със страховит много thrash край), като и Danger Line не й отстъпва, а Nightmare и Natural Born Killer са от по-хеварските изпълнения.

Знам, че не е много металско, но аз винаги гледам да си избера любима песен от един албум. Тук наистина беше трудно, но ако всички песни съм слушал по 10 пъти, то So Far Away вече я знам наизуст! Дори и в 2 сутринта да ме събудите, пак ще ви изрецетирам тази страхотна балада с 2 нечовешки сола!

После следва една Metallica(сигурно ви писна от споменаването на това име) интродукция и аутрро, между които се крие гневното Пантерско парче God Hate Us, на което и най-бясните трашари би трябвало да се счупят от пого. След това ще си позволя да цитирам Стиф от Про-Рок и да кажа, че оттук нататък всичко е до личното усещане на слушателя. Следват 3 монотонни песни, като единствената, която не бих сбъркал, че е на бандата е Tonight The World Dies.А тук е и момента да спомена, че са анели някакъв психясал клавирист, който може да те вкара във кошмарите на Тим Бъртън без никакъв проблем, особенно в песента Fiction. Закриващото парче е най-дълго(закръглено 11 минути), но в никакъв случай не е прогресив. Хеви метала струи от него на талази, а тъгата и мъката не са пропуснали и него, което си личи и по името Save Me.


Вокали и лирики:
Без съмнение в този албум се усещат влиянията на вокалиста Шадоус. Най Много се разпознава Hetfield(Metallica), но на моменти може да чуете и Johnatan Davis(Korn), Vince Neil(Motley Crue) и със сигурност някой от гръндж вълната, чието име незнам. Едно е сигурно, Матю Сандърс е един страхотен вокалист и ако останалите музиканти бяха бездарни, той щеше да износи успеха на бандата на гръб! От нежни вокали, той може да стигне до умопомрачителни крясъци, част от които мисля, че са обработени, сериозно(само чуйте началото на God Hate Us..."Total nightmare..."). Гласът му може да предаде абсолютно всичко. Правите ли разлика между тъга и мъка!? Аз не, но гласът му със сигурност разграничава тези две сходни усещания. Със сигурност!

Да се родиш в богато семейство в Ориндж Каунти носи много плюсове. Не трябва да се притесняваш за пари, за работа, обикновенно хлапетата там не биват измъчвани от родителите. Членовете на А7Х, доколкото съм чел, са именно такива хлапета. Единственото, което ги притеснява са емоциите на човека, страх, любов, психични заболявания, влиянието на наркотиците и др. Разглеждат и темата за войната и смъртта(не както Крис Барнс го прави) през погледа на участниците и разкриват личните им страдания и болки. Лириките в Nightmare са изящни. Шадоус успешно се превъплащава в погребания под останките човек, в разкайващия се злодей, преследван от кошмарите, във влюбения типаж, чиято приятелка е толкова далеч, може би мъртва, на войника, чиято рана е далеч от поправима... От първо лице можете да чуете изключително добре написани истории, всички пропити с много отчаяние. Разбирасе има и превъплащаване в Смъртта и в убиец, но пак има трогателни фрази.


Албумът:
След първото слушане не останах толкова очарован, колкото съм сега, пишейки всички глупости горе.Но един ден по-късно + няколко слушания повече ме наведоха на мисълта, че всъщност такава емоционална музикална бомба не са ми мятали от 2008г насам, когато $lipknot издадоха последния си албум. И аз вече смея да твърдя, че това е най-добрия албум на Avenged Sevenfold и само се надявам да продължат традицията да издават все по-силни тави. Не съжалявам за 20-те лева, които дадох, защото със сигурност не е същото без артуърка. Симбиозата между музика, лирики и вокали е перфектна, но трудносмилаема. Макар споменатите влияние, не очаквайте някакви безвкусни копирани рифове с прибавени нисконастроени рифове. Всичко тук е пипнато от перфекционисти и не ми се вярва да има и един фен, който да обвини:"Това е копие на Metallica", защото това са Avenged Sevenfold, уникална банда, която няма да позволи да бъде сравнявана с лошо.


Препоръчвам:
Ако решите да чуете албума ви препоръчвам да му теглите едно ухо нацяло, а след това да починете, да извадите лириките и да го прочетете, докато го слушате разбирасе.
Ето и парчетата, с които искам да ви поздравя:

Avenged Sevenfold - So Far Away
-защото това е любимата ми песен от албума;

Avenged Sevenfold - Buried Alive
-защото ми се струва, че тук превъплащението в жертвата и в смъртта са подкрепени по възможно най-блестящия начин от музиката и вокалите;

Avenged Sevenfold - Fiction
-защото това е единственото парче, което наистина няма нищо общо(освен обхваналата го тъга) с останалите.

http://www.youtube.com/ - линкът е направо към сайта, защото знаете, понякога директните линкове се трият. Просто копирайте заглавията и се наслаждавайте.

10+/10